Грижата за себе си не винаги е любов. Понякога е начин да избягаме от близост, отговорност или трудни емоции във връзките.
През последните години „грижата за себе си“ се превърна в универсално обяснение за почти всичко – от нуждата от почивка до рязкото прекъсване на отношения. Често чувам: „Поставям себе си на първо място“, „Това е моята грижа за себе си“, „Избирам себе си“. И понякога това е напълно вярно, а и необходимо.
Но въпреки усещането, че „правим всичко правилно“ – грижим се за себе си, поставяме граници, отдръпваме се, когато стане трудно. И въпреки това нещо вътре остава празно, недовършено, самотно. И аз самата съм била там – в онези моменти, когато грижата за себе си изглежда като сила, но всъщност е начин да се предпазя от близост, от трудни разговори или от чувства, които не знам как да понеса.
И тогава грижата за себе си вече не е любов. Тя е бягство. Бягство от труден разговор. Бягство от уязвимост. Бягство от близост и отговорност. Не само към другите, а и отговорност към себе си и своя собствен живот.
В терапевтичната практика тази форма на self-care всъщност функционира като защитен механизъм.
Тя се проявява чрез:
- емоционално отдръпване
- прекъсване на връзки при напрежение
- избягване на конфликти
- фокус само върху личния комфорт
На повърхността това може да изглежда като зряла грижа за себе си. Но в дълбочина често стои страх от близост или от емоционално натоварване. В този смисъл тя работи като психологическа защита срещу преживявания, които са твърде интензивни, плашещи или трудни за понасяне – като уязвимост, зависимост, конфликт или страх от отхвърляне.
Чрез отдръпване, прекъсване на контакт или „избиране на себе си“, човек всъщност се опитва да възстанови усещането си за контрол и вътрешна стабилност. Това носи краткосрочно облекчение, но често поддържа дългосрочната емоционална дистанция и затвърждава страха от близост вместо да се справя с него.
В тези случаи self-care не е насочен към връзка със себе си, а към избягване на емоционалния риск, който всяка истинска връзка неизбежно носи. Предпазва от болка, но едновременно с това ограничава и възможността за дълбока свързаност, интимност и автентичен контакт. За истинска интомност – със себе си и с другия.
Съвременният език за личностно развитие често легитимира отдръпването, без да прави разлика между саморегулация и емоционално избягване.
А истинската грижа за себе си не винаги се усеща добре. Понякога тя изисква да останеш, а не да си тръгнеш. Минава много отвъд релаксиращите вани, спа, срещи с приятели и разходки. В основата си тя е отказ от самопредателство. Това значи да се изправиш пред истината в себе си такава, каквато е дори това да означава не е да се отдръпнеш, а да кажеш:
„Това ми е трудно, но искам да остана в контакт“. Да съм във връзка със себе си (и с другия).
Ако тази тема те докосва и разпознаваш себе си в нея, знай, че осъзнаването е само първата стъпка. Истинското задълбочаване започва, когато разгледаме как точно грижата за себе си се превръща в защита, какви страхове я движат и как можеш да останеш във връзка със себе си.
На 15.01 стартира уебинар, посветен изцяло на темата за грижата за себе си – отвъд клишетата и отвъд бягството.
В него ще изследваме в дълбочина разликата между self-care като любов и self-care като защита, както и конкретни стъпки за по-зряла, свързана и автентична грижа за себе си във взаимоотношенията.
Можеш да се запишеш за уебинара и да задълбочиш работата със себе си тук.