И релационната интелигентност е път към решението
Свикнали сме да мислим за отношенията си през призмата на „кой е виновен“.
Той е нарцисист. Тя е твърде чувствителна.
Той е емоционално недостъпен. Тя е зависима. И т.н.
Тези обяснения често ни носят временно облекчение. Дават ни моментна яснота, структура, усещане за контрол. Но рядко ни водят към истинска промяна. А дори напротив: в дългосрочен план ни вкопават още повече в усещането за безизходица, напрежение, страх, отчаяние. И причината е, че вглеждането в характеристиките, които другия човек внася във връзката затвърждава образа на „злодея“, който се изгражда в нас. И понеже това ни наранява, се стараем с всички сили и на всяка цена да му „покажем“ колко е „зъл“, за да може да го промени. НО това ни изключва от цялата картина, а когато сме „изключени“ нямаме контрол и сили да променим каквото и да било – оставаме изцяло зависими от другия, който почти винаги (за да не кажа винаги) отстроява своята по-цялостна личност и ни показва колко той/тя не е зъл, не е лош, не е нарцис, не е твърде чувствителен и т.н. И във времето се въртим в един порочен кръг на виновност и невинност, който руши връзките ни все повече.
И за да излезем от този порочен кръг, е важно да видим, че отношенията не са просто сбор от два отделни характера. Те са жив организъм (процес), който се случва между хората.
И точно тук започва релационната интелигентност.
Какво всъщност е релационна интелигентност?
Релационната интелигентност не е просто набор от умения за комуникация. Тя е цялостна компетентност да мислим, чувстваме и действаме релационно, т.е. да създаваме, поддържаме и възстановяваме отношения. Това означава:
- да разбираме себе си като част от взаимоотношенията, а не извън тях;
- да мислим и живеем релационно, не индивидуалистично
- да изграждаме знания и чувствителност не към това кой е прав, а към това, което се случва „между нас“ – напрежение, дистанция, близост, синхрон, разминаване;
- умение за създаване на доверие, свързаност, граници, нужди и автентична комуникация
Колкото по-релационно интелигентни сме, толкова повече бихме изместили възприятието си от „какъв е той/тя“ към „какво се случва между нас сега?“.
От етикети към разбиране
В културата ни често използваме психологически термини като бързи обяснения: „той е нарцисист“, „тя е токсична“ „майка ми е контролираща“, „партньорът ми е емоционално незрял“. И понякога в тези думи има истина. Но много често те затварят вратата към по-дълбоко разбиране. Релационната интелигентност ни кани да погледнем отвъд етикета и да се запитаме:
- Какви части от себе си внасям аз в тези отношения?
- Как реагирам, когато се почувствам застрашен, отхвърлен, неразбран?
- Какви мои страхове, защити и стари модели се активират тук?
Във всяка връзка ние внасяме:
- понякога егоизъм, понякога прекомерен алтруизъм
- понякога липса на граници, понякога прекалена защита
- понякога уязвимост, понякога затваряне
- понякога копнеж за близост, понякога страх от нея
И всичко това взаимодейства с нещо друго, най-често точно противоположното. Така се създава динамиката между нас.
Как се губи контактът, дори когато има любов?
За да загубим контакт не е необходимо да има драма, конфликти или тежки моменти, въпреки че те допринасят значително. Понякога привидно отношенията ни изглеждат напълно нормални – спокойни, стабилни, дори добри. И въпреки това усещаме, че нещо не е както тябва. Чувстваме се потиснати, тъжни, изнервени без да можем да си обясним защо. Тогава на помощ често идват етикетите, които да ни дадат обяснението, което търсим. Но не рядко обяснението не е в личността, а в дистанция, самота, напрежение, което нямаше ясна причина т.е. загубата на контакт.
И това не е загуба любов, а на връзката помежду ни. Тя се губи, когато ни е трудно да говорим за:
- важните неща, онова което наистина ни вълнува
- болезнените теми
- уязвимостта
- това, което се случва между нас
Когато не говорим за това, връзката започва да се изпразва отвътре. Остават разговорите за задачите, организацията, ежедневието, но изчезва истинската среща. И за да не усетим празнината започваме да запълваме с повече работа, пътувания, децата, ученето, приятелите, хобитата и т.н. Нищо от тези неща само по себе си не е лошо, даже напротив! Проблемът идва, когато тези неща започват да запълват празнината помежду ни. И тук идва объркването в нас – уж всичко изглежда наред, но изобщо не се чувства така.
Релационната интелигентност е път към по-истински връзки
Когато започнем да развиваме своята релационна интелигентност:
- конфликтите стават по-малко разрушителни
- разговорите стават по-смислени
- близостта става по-дълбока
- връзките стават по-сигурни
Изследванията1 показват, че качеството на нашите взаимоотношения е най-силният фактор за удовлетвореност и щастие в живота, по-силен от доходите, успеха и социалния статус. Не защото връзките са винаги лесни. Дори напротив: най-близките ни връзки най-много ни нараняват. А защото в тях намираме смисъл, принадлежност и жизненост.
Не става дума да бъдем перфектни, а осъзнати
Релационната интелигентност не означава да бъдем „добри“ партньори, деца, родители или приятели. Означава да бъдем присъстващи. Да забелязваме. Да се интересуваме. Да се учим. Да се коригираме. Да можем да кажем: „Нещо се случва между нас. И ми е важно.“
Връзката като пространство за растеж
Всяка връзка е огледало. В нея срещаме:
- страховете си
- защитите си
- копнежите си
- болките си
- способността си да обичаме
И ако имаме релационна интелигентност, вместо да бягаме от тези срещи, започваме да ги използваме, за да растем.
Ако усещаш, че тази тема те докосва, това не е случайно. Това е знак, че онова, което се случва между теб и другите е важно за теб. И това е прекрасно място, от което да започне развиването на твоята релационна интелигентност.
Аз съм тук с теб. Мога да те съпроводя в твоя път, ако моментът за теб е настъпил.