В съвременния свят често живеем с дилемата дали да бъдем съкровище или медал, без дори да си даваме сметка за това. Това е една добра метафора, която ще използвам в сферата на отношенията – със самите себе си и с близките ни. Какво имам предвид?
Медалът, символ на постижение, е обикновено изработен от евтини материали. Не всеки може да го притежава. Той изисква покриване на определени стандарти и критерии, за да бъде спечелен. Трябва да се вложат усилия да се покрият търсените критерии, за да бъде връчен. Медалът е награда за постижение. За добро представяне. И всички мислят за него като за нещо ценно, защото е нужно доказване, за да се придобие.
От друга страна, съкровището притежава вътрешна стойност, която произтича от неговата рядкост. То не е ценно, само защото някой го оценява, а защото е уникално. Това го прави търсено от хората. Искаме да го притежаваме, вярвайки, че така и ние ставаме специални. Съкровището е нещо рядко, нещо, което принадлежи само на себе си.
И сега да видим какво правим ние, като индивиди в отношенията със самите себе си и с другите? Често убиваме уникалността си (онова, което ни прави редки) като се подчиняваме на социалните стандарти. Обичайно без да сме се съгласявали или да сме имали избор се е наложило да се откажем от това, което носим в своята уникалност, за да се адаптираме към средата, в която сме израстнали и в която сега живеем. Ставаме подобни на медали, определяни от критерии, които диктуват успеха. Когато някой постигне тези показатели, той получава медал на признание. Но истинският успех се крие в нашата уникалност, в онези ексцентрични, нестандартни идеи, действия и черти на характера, които ни определят.
Пренесено в сферата на връзките ни, медалите дори вече са полулярни. Въпрос на престиж е сякаш да поставяме стандарти, които партньорът ни да покрива. Искаме да е такъв или друг, да има това или онова, да не е това или другото. И за да стане малко по-конкретно, ще дам пример със стандартите, които най-често налагаме на партньорите си:
Когато говорим за отношения, често имаме ясни изисквания към партньорите си. Например, ние може да очакваме, че:
- Образование: Партньорът трябва да има определено ниво на образование или квалификация.
- Финансова стабилност: Изискваме той или тя да имат стабилни доходи или успешна кариера.
- Външен вид: Често поставяме акцент на физическия вид, очаквайки определени стандарти на привлекателност.
- Интереси и хобита: Искаме партньорът да споделя нашите интереси, като спорт, изкуство или пътувания.
И сами по себе си нито едно от тези неща (или други, които имаме като визия) не са лоши. Напротив! Даже са прекрасни. Това, което е проблематичното е не самите стандарти като такива, а че могат да доведат до ограничаване на уникалността ни и на уникалността на партньора ни. Това вече променя цялата картина, защото вместо да оценяваме съкровището, което всеки носи в себе си, ние често се фокусираме върху чеклиста с фактори и търсим къде отговаря и къде не като гарант за успешна връзка (връзка, в която няма да страдаме). А това е илюзия. Интимните ни връзки ни причиняват болка и точно затова са интимни (тук изключвам насилието!).
А какво се случва с нас самите, със съкровищата, които крием в себе си? Извън връзките и интимния ни живот:
Често крием ценни черти и таланти, за да се впишем в средата. Някои от най-често срещаните съкровища, които потискаме, за да запазим принадлежността си и одобрението на другите или на самите себе си, за да останем добри хора, за каквито обичайно се смятаме:
- Креативност: Много хора имат уникални идеи и творчески способности, но се страхуват да ги покажат поради страх да не бъдат осъждени. Критикувани. Отхвърлени. Изоставени. Наранени.
- Емоционална интелигентност: Някои притежават изключителна способност да разбират и преживяват емоциите си, но я потискат, за да изглеждат по-„нормални“. Не толкова чувствителни. Не прекалено сензитивни. Или драматични.
- Силни страни: Всеки има свои уникални таланти, като лидерски качества или способност за разрешаване на конфликти, или талант да виждат истината и разпознават манипулацията, или амбиция, но не искат да изглеждат меркантилни/егоисти и т.н., които може да не разкрива, за да не изглежда различен.
- Необичайни хобита: Хора с интереси, които не влизат в стандартните норми, може да се чувстват принудени да ги крият, вместо да ги споделят.
Какво е твоето съкровище? То може да е най-плашещото нещо за теб. Може да е скрито под много срам. Може да е маскирано с много „доброта“. Може да е и яркото нещо, което пазиш непокътнато.
Какво е твоето съкровище в отношенията ти? Какво откриваш у човека до теб? Какво съкровище си заровил вътре в себе си, защото не е било разбирано или одобрявано? Може би е било критикувано или дори е било заплашително за теб или твоите близки.
Споделянето на тези уникални качества и таланти не само ще те направи по-пълноценен, но и ще обогати отношенията ти. Когато се осмелиш да покажеш истинското си съкровище, ти не само че ще се чувстваш по-добре, но и ще вдъхновиш хората около теб да направят същото. И тогава интимния ти свят няма да е сфера за постижения и усилия за медал, а ще е среща на една уникалност с друга. Привидно връзката ти може да изглежда същата, но преживяването е съвсем различно. И си струва!